Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар. Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри. Милионни трептения се гонеха вихрено и лудо. Вълшебният танц на малки феи привличаше моите очаровани очи. Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост. Наведох се над него и моите очи засноваха по бистрите му струи.
— Къде течаха те? Накъде отиваха и какво гонеха тези чисти води?
Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен. Незнаен глас ме попита:
— Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз.
Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши:
— Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце.
Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха.
Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води.
Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен.
Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове. Тая светла улица води към моята слънчева родина, към моята бленувана страна. Тя е там, аз я виждам нестъпкана от човешки крак, невиждана от човешко око. Моята незавладяна родина, моята неоткрита страна, братя, моята слънчева страна, моята душа...
Аз искам да живея под нейните мощни криле.
Аз искам да слушам нейната светла и топла реч.
Аз искам да гледам нейната чиста красота, на моята родина — душа.
